Вижте още и „Големите концерти“!
В редовете отдолу ще прочетете цялата ми музикална история. Знам, че е малко дълга но се надявам да не е отегчителна.
Началото
Започнах да „свиря“ в първата си група като бях 12 годишен. Това беше по-скоро детска игра. Вземахме от приятели акустични китари, събирахме децата от блока в един апартамент и правехме концерти. Барабаниста свиреше на кашони, легени и други такива неща. Записахме „албум“ с един малък касетофон. Имахме даже и LIVE – запис. Общо взето много се вживявахме. Забравих да спомена, че никой от нас не знаеше как се държи дори китарата. Представете си какво е представлявала „музиката ни“. По-късно направихме „най-големия си хит“, който бе с цели 2 акорда. :-)
След известно време си купих първата акустична китара. Започнах да ходя на уроци по класическа китара при Валентин Спасов, но осъзнах, че класиката не е моята стихия и се върнах в HEAVY METAL-a. През това време вече бях разбрал, че това, което съм правил досега е игра. Купих си първата електрическа китара и с Пешо Макавеев започнахме да събираме група. Така и не успяхме.
Viper
Може би около година по-късно ме поканиха да свиря в група VIPER – първия ми по-сериозен състав. Свирехме здрав HEAVY METAL. Групата имаше някаква харизма. Никой от нас не беше кой знае колко добър музикант, но още на първото си участие в местния фестивал взехме 3-то място. От тук стартирахме. От всеки фестивал си тръгвахме с награда. Свирехме по клубовете в Русе и в околните градове. Групата постепенно придоби популярност в града, на която не се радвахме дълго. През 1998 година направихме и първия си запис в студио Фаворит. Песента можете да чуете тук.
Известно време след това основателя на VIPER напусна групата и променихме името на ADELARIS. Точно тогава твърдата музика започна да губи популярност и като че ли загубихме сила и желание да свирим, след което се разпаднахме.
Състав:
- Вильо – бас (VIPER)
- Ивайло Койчев – вокал (по късно сменен)
- Божидар – китара (по-късно сменен)
- Иво Минчев – китара
- Бранко – китара
- Мишо – барабани (по-късно сменен)
- Камен (Камбата)- барабани
- Ивайло Димитров (Пикапа) – вокал
- Даниел (Дънса) – бас (ADELARIS)
Светло Сиво
Следващaтa формация, в която участвах беше група СВЕТЛО СИВО. Тази група продължи успеха на Viper и Adelaris. Отново награди по фестивалите и само добри отзиви. По-късно заради интрига се разделих с групата и бях заместен от Митака (Fobos). Не след дълго Светло сиво се разпадна.
Състав:
- Светльо Бахчеванов – барабани
- Иво Минчев – китара
- Чочо Дуканов – клавирни
- Ивайло Димитров (Пикапа) – вокал
- Светльо (Дядо) – бас
- Димитър Митев (Митака) – китара (след мен)
Poly
Следва един период на преосмисляне на интересите и желанията ми. Около година и половина не се занимавах с групи. Бях отвратен от междумузикантските взаимоотношения в Русе. Реших да се насоча към по-комерсиални проекти. Тогава се появиха момчетата от група Поли. Групата свиреше алтернативен рок и гръдж. Никой от тях не блестеше като музикант, но в групата имаше някакъв заряд и още един голям плюс – много добър вокалист. Поканиха ме. Приех заради предизвикателството да свиря в група с други разбирания и ниво от моите. Беше трудно. В един момент започна да не ми понася и напуснах. След мен напусна и Ичо – вокалиста. Тогава групата взе за вокал Игор – един жесток глас, с когото тогава работехме като музиканти в един ирландски пъб. Заминаха за София. Пуснаха ги по БГ радио, подгряваха на HIM, но не издържаха на напрежението и да се разпаднаха.
Fahrenheit
През това време с някои стари приятели направихме група Fahrenheit (кръстена на албума на ToTo). Почти перфектния състав, според мен. В тази група участваха трима от най-добрите ми приятели и до днес. Много хубава група, която се радва на успеха си твърде малко. Само едно зашеметяващо участие в Разград и се разпаднахме. Причината за разпадането до голяма степен е в мен.
След Fahrenheit реших да не се заминавам с групи, защото с повече хора се работи по-трудно. Насочих се към по-камерните формации. От групата Fahrenheit остана едно акустично трио (аз, Чавдо и Ния). Подготвихме клубна програма и започнахме да свирим всеки четвъртък в клуб Funky (бившия Канас). След това Чавдо и Ния заминаха и това беше краят на тази формация.
Състав:
- Чавдар Антонов (Чавдо) – вокал и бас
- Ния Бунарджиева – вокал
- Светльо Бахчеванов – барабани
- Иво Минчев – китара
- Пешо Макавеев – клавирни и вокал
Tinder
Тогава се сетих за един стар познат, който пее брилянтно. Обадих се на Оги Кирилов и заедно направихме акустичен дует Tinder (ОгнИво). Продължихме във Funky. Затвориха заведението и намерихме поле за изява в други заведения. Един добре обезпечен фен на музката спонсорира наш запис и така записахме песента на Оги „Wayside Motel“. След това с Оги направихме запис и на моята „Последна помощ“. Веднага след това той замина да работи извън страната. Това беше краят и на Tinder.
Втора музикална пауза
Това беше втората ми голяма музикална пауза. Бяха онези времена, в които връстниците ти завършват училище и тръгват да търсят късмета си по белия свят. Отвориха границите и много моментално се изстреляха навън, други си търсиха късмета в София и др. градове. В Русе не останаха свестни музиканти, с които да си паснем. През този престой, обаче осъзнах няколко важни неща. Човек не може да избяга от същината си. Рокът е това, което исках да правя. Другото нещо, което разбрах е, че музиката е средство за удоволствие и в никакъв случай средство за препитание (поне за мен). Просто осъзнах, че всички комерсиални проекти, с които се бях хванал са затъпили усещането за емоционалния „оргазъм“, който изпитвам, когато се качавам на сцената.
Stormblast и Владо Караджов
Тогава се обадиха момчетата от група Stormblast. Техният китарист Мартин бе заминал за София и имаха нужда от нов. Групата определно не струваше. Стила беше хеви, но само това май беше якото. Барабанистът беще добър. Всеки един от групата теглеше към нещо друго. Веднага ми направи впечатление невероятният глас на Владо и може би заради това се съгласих да свиря с тях. Имахме неразбирателства, смениха ме и групата по-късно се разпадна. За щастие аз и Владо запазихме добри взаимоотношения.
Rockada
Малко по-късно един познат ми показа едно заведение зад халите в което се пуска рок. Става въпрос за бар Рокада. Стъпих там за първи път на 16.06.2006 г. – един ден преди рожденния си ден. Останах там до 7 часа на другата сутрин. С Чавдо извадихме една китара и си направихме супер купон. Започнах да ходя редовно там. Чувствах се като удома си. На следващия китарен купон там, реших да извикам и Владо с неговата кухарка. Отново си тръгнахме по светло. Тогава ни хрумна ей така само да опитаме за кеф да напаравим нещо като акустичен концерт там. Без обява, без реклама. Една събота извадихме малко налична техника и започнахме. Хората не очаквали такова нещо реагираха много бурно и доволно. За нас кефа беше не по-малък. Тогава решихме да го направим още по-яко. Джем сешън с цяла банда. Цялото заведение се пръскаше по шевовете от хора.
Това се повтори още два пъти. Така след третия гиг аз, Владо, Ники, Пацо и Росен се събрахме и основахме…
Признавам си, че никога съм свирил в по-добра група. Освен всичко друго и членовете и бяха супер хора. Това беше групата за която съм мечтал. За малко време постигнахме много успехи. Групата сама дърпаше напред.
Още едно доказателство за качеството на групата е резултата от поп-рок фестивала в Несебър 2007. Група ROCKADA се завърна с пет награди. Едната от тях е мое притежание. Спечелих наградата “Най-добър инструменталист – соло китара”.
Rockada мина през много перипетии и проблеми. Пълната история на Rockada, както и подробности около членския състав на група, до разпадането й са описани в Wikipedia. Повече видео от групата има в официалния й YоuTube канал.
Аз като уличен музикант или Ivo Minchev’s Street Guitar Interpretations
През лятото на 2016 година започнах да свиря на улицата. Да си уличен музикант е меко казано вдъхновяващо. Не бях свирил на улицата от… 1996-98 година някъде, когато с един приятел свирехме с акустични китари и пеехме в Созопол, за да можем да си удължим почивката.
Тази година (2016) бях във Варна и там видях страхотен уличен китарист. Надъхах се. Реших, че и аз мога да опитам. Излязох, посвирих и много ми хареса. За щастие явно и на хората им се хареса. Повече за тези събития – във фейсбук страницата.
Защо свиря на улицата?
Ами, защото съм един от тези музиканти, които имат нужда от контакт с публика, за да се поддържа музикалния живец. Предизвикателството на уличното свирене е голямо. Разликата е в това, че когато си на концерт или фест малко или много хората очакват да те видят, имат нагласа за това. На улицата трябва да ги грабнеш „от въздуха“.
Още мало интересна информация по темата има в категория „Улично изкуство“ в блога.
MIG 21
През август 2019 г. бях поканен като втори китарист в група MIG 21. След 4 мъчителни години без банда най-накрая слънцето изгря и на моята улица. За мен е искрена радост да свиря редом с един от любимите ми русенски китаристи – Митака. Не можах да се разбера с един от стожерите на групата и така приключи участието ми там, но пък така се роди идеята за…
PlayuphoriA
След разпадането на Rockada дълго време търсих възможност да свиря в група. Това за кратко се случи в група MIG 21, но… за кратко. Въпреки това участието ми там даде отражение в създаването на този проект. Отражение в лицето на Димитър Митев – Митака. Небезизвестния русенски китарист и озвучител. Той беше човека, който ме тласна и ми даде увереност, че мога да създам свой проект.
PlayuphoriA е концентрирана около моята особа. Но тук не личността е важна. Както и да го погледнеш, това си е група. С времето състава може да бъде променян. Състава, но не и аз. Аз и PlayUphoria сме едно цяло. Няма как да има PlayuphoriA без мен. Такива примери на еднолични банди в рок музиката има много: Whitesnake, Avantasia, Bon Jovi, Rainbow и много други.
Пълен текст – ТУК.
LONG LIVE ROCK ‘N’ ROLL!!!