Днес реших да наготвя нещо, с каквото имам удома. Намерих 4 тиквички, които от доста време „охраняваха“ хладилника, та беше време да ги употребя. Тиквичките за мен с скучна храна. Децата ги ядат понякога, понякога им се мръщят. Мислих, търсих някакви рецепти. Накрая реших да си измисля нещо свое.
Продукти:
- Олио
- Тиквички (3-5 броя)
- 6 яйца
- 200 гр. сирене
- 3-4 скилидки чесън
- листи за баница, може и стари (6-7 листа)
- доматен сос
- магданоз
- две лъжици кисело мляко
Приготвяне
- Постелих в тава хартия за готвене за да не залепват тиквичките. Мазнах с олио хартията и наредих по дъното ред тиквички, наразяни на колелца. Колелцата бяха по-дебели, около 3-5 мм.
- В купичка разбих 4 яйца, натроших в тях сиренето. Направих експеримент, който се оказа успешен Имах стари листи за баница, които се трошаха и реших да ги използвам. Натроших ги в сместта и хубаво обърках. Получи се хомогенна смес.
- Половината от тази смес излях върху тиквичките в тавата. Нарязах скилидките чесън на малки парченца и поръсих малко върху яйчената смес, като си оставих и за после. Сложих и малко подправки. Отгоре успях да покрия с един лист от листите за баница, като разделилтел. Капнах малко мазнинка и сипах тънък слой доматен сос (става и с домати на колелца, ама мойте свинки им се мръщят). Върху дом. сос подредих още един слой тиквички.
- Изсипах останалата част от яйчената смес, пак ред листи, чесън, доматен сос, магданоз. Същата работа като от т. 3. При необходимост може да си предвидите и трети слой.
- Най-отгоре вече подредих тънко нарязани на колелца тиквички. Поръсих с малко мазнинка и размазах добре за да покрие мазнинката всички тиквички
- Сложих тавата в предварително загрята фурна на 250 градуса някъде. Извадих я, когато горните тиквички вече започнаха да се запичат и да стават твърди. Обърках останалите две яйца с киселото мляко и направих заливка. Запекох за още 10-15 мин.
Когато децата ме попитаха какво ще ядем им казах, че не знам. Манджата си няма още име. В лицата им прочетох „О, нееее!“. Седнаха на масата. Аз самия също не знаех дали става за ядене. Пръв опита Оги. Ние зачакахме реакция, за да знаем дали да се пробваме :) . Реакцията беше, че се нахвърли върху останалата част от порцията си и започна да духа, за да изстине по-бързо. Явор не се поколеба и също ме похвали. Ядохме и си сипахме допълнително.
Да ви е сладко.
